Аудиогид Боженишки УрвичLink2Past
Скалният надпис на севаст Огнян в Боженишки Урвич
Спирка 01
Камъкът помни

Скалният надпис на севаст Огнян

Чуй гласа, останал в камъка повече от шест века.

Краят на XIV век 3:39 мин. Български
0:003:39
Браузърът изисква едно докосване, за да стартира звук. Натисни бутона за възпроизвеждане.

Погледни скалата пред себе си.

Днес върху нея виждаш няколко реда, издълбани в камъка. Лесно е да ги подминеш. Но тези думи са останали тук повече от шест века.

За да разбереш защо са толкова важни, трябва да се върнем в края на XIV век.

Търновското царство се управлява от цар Иван Шишман. Това са едни от най-тежките десетилетия в историята на средновековна България. Османската държава постепенно разширява владенията си на Балканите, а натискът върху българските земи става все по-силен.

През 1393 година столицата Търново пада.

Именно в тази неспокойна епоха старото укрепление тук, на Боженишки Урвич, отново придобива значение.

Всъщност крепостта е много по-стара. Стотици години преди времето на Иван Шишман тук вече е съществувало укрепено място. През късната Античност, през пети и шести век, по тези скали са били изградени крепостни стени. В края на XIV век част от старите укрепления отново са използвани и доукрепени.

И сред хората, свързани с крепостта по това време, е един човек на име Огнян.

В надписа той се представя като „севаст Огнян“. Севаст е средновековна почетна титла. Тя показва, че Огнян е заемал високо място в тогавашното общество.

Бил е кефалия при цар Иван Шишман. Думата „кефалия“ идва от гръцката дума за „глава“. В Средновековието така се нарича царски управител, натоварен с управлението и защитата на определена област, град или крепост.

Самият надпис е издълбан от човек на име Драгомир.

Представи си момента. Камъкът пред теб е същият. Удар след удар. Буква след буква.

„Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих.“

„В това време турците воюваха.“

„Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“

Само няколко изречения, а в тях има цяла епоха. Война. Страдание. Вярност към царя. И желание всичко това да бъде запомнено.

Крепостните стени постепенно са рухнали. Държавата, на която Огнян е служил, е останала в историята. Но думите му са тук.

Погледни скалата още веднъж. Преди малко това бяха просто няколко реда върху камък. Сега вече знаеш чий глас стои зад тях.

Надписът на севаст Огнян е едно от най-разпознаваемите свидетелства за късносредновековната история на Боженишки Урвич и връзката на крепостта с времето на цар Иван Шишман.

Историческа версия: 2026. Съдържанието може да бъде актуализирано при нови археологически проучвания.

Слушай със слушалки и се оглеждай около себе си. Крепостта е археологически обект — пази зидовете и се движи само по безопасните участъци.